Въведение – обективът на системите

Ръководителите не се сблъскват с проблеми, които са независими един от друг, а с динамични ситуации, които се състоят от сложни системи от променящи се проблеми, които взаимодействат едни с други. Наричам това безпорядък... Ръководителите не решават проблеми, те управляват безпорядък.
Ръсел Ейкоф,1
специалист по теория на управлението

Когато започвам нов курс по системи, често нося в аудиторията пружина слинки. Ако сте пораснали без такава пружина, да ви кажа – слинки е играчка, дълга хлабава пружина, която можете да люлеете нагоре и надолу, да прехвърляте от ръка на ръка или да я накарате сама да слиза по стълбите.
Слагам пружината на едната си ръка. С пръстите на другата я хващам отгоре и махам първата ръка. Долният край на пружината пада, връща се обратно и така се свива и разтяга, докато я държа с пръсти отгоре.
„Какво кара пружината да се движи нагоре и надолу?“ – питам студентите.
„Вашата ръка. Вие си махнахте ръката отдолу“ – отговарят те.
Тогава слагам пружината в кутията, в която се продава тази играчка, поставям кутията на ръката си и хващам с другата си ръка горния край на пружината. След драматична пауза отново си махам долната ръка.
Нищо не се случва. Разбира се, кутията виси на пружината и тя не може да се разтегне.
„Сега още веднъж. Кое кара пружината да скача нагоре и надолу?“
Очевидно отговорът е в самата пружина. Ръцете, които я манипулират, потискат или освобождават поведение, което е скрито в структурата на пружината.
В това се състои същността на системната теория.
След като сме видели отношенията между структурата и поведението, можем да започнем да разбираме как работят системите, какво ги кара да дават лоши резултати и как да ги променим към по-добри модели на поведение. Тъй като нашият свят продължава да се променя бързо и става по-сложен, системното мислене ще ни помогне да управляваме, да приспособяваме и да виждаме широкия кръг от възможности, които стоят пред нас. Това е начин на мислене, който ни дава свободата да установим истинските причини за проблемите и да видим новите възможности.
И така, какво е система? Системата е набор от елементи – хора, клетки, молекули или каквото и да било, – които са свързани един с друг по начин, който с времето определя модела на собственото им поведение. Системата може да бъде изложена на въздействия, да бъде ограничавана, задействана или управлявана от външни сили. Но реакцията на системата спрямо тези сили характеризира самата нея и в реалния свят тази реакция рядко е проста.
Що се отнася до пружините слинки, тази идея е достатъчно лесна за разбиране. Когато става дума за отделни хора, компании, градове или икономики, положението е друго. Системата до голяма степен сама определя собственото си поведение! Едно външно въздействие може да промени това поведение, но същото външно въздействие, приложено към различна система, вероятно ще доведе до различен резултат.
За момент да помислим за последиците от тази идея:
•Политическите лидери не създават рецесия или икономически растеж. Възходите и паденията са присъщи на структурата на пазарната икономика.
•Конкурентите рядко могат да причинят загуба на пазарен дял на една компания. Те могат да се възползват от предимства, но губещата компания губи заради собствената си политика.
•Страните, износителки на нефт, не са единствено отговорните за повишаването на цените на нефта. Само техните действия не могат да предизвикат нарастване на световните цени и икономически хаос, ако потреблението на нефт, ценовите и инвестиционните политики на вносителките на нефт не са създали икономики, които са уязвими от прекъсването на доставките.
•Вирусът на грипа няма да ви нападне; вие създавате условия той да се развива в организма ви.
•Наркозависимостта не е грешка на един отделен човек и никой, без значение какви усилия полага, не може да се излекува от зависимостта – дори зависимият. Това може да стане само чрез осъзнаването на зависимостта като част от по-голяма съвкупност от влияния и социални проблеми, с които човек трябва да се справи.
В тези твърдения има нещо дълбоко обезпокоително. Има и нещо, което е здрав разум. Смятам, че тези две неща – съпротивата и признаването на системните принципи – са част от два вида човешки опит, като и двата са познати на всеки.
От една страна, ние сме научени да анализираме, да използваме рационалните си способности, да проследяваме пряката връзка между причината и следствието, да възприемаме нещата като малки и разбираеми части, да решаваме проблемите, като им въздействаме или като контролираме света около нас. Това обучение, източникът на по-голямата част от личната и обществената сила, ни кара да гледаме на президентите и на конкурентите, на ОПЕК, на грипа и на наркотиците като причини за нашите проблеми.
От друга страна, дълго преди да бъдем образовани като рационални аналитици ние се сблъскваме със сложни системи. Самите ние сме сложни системи – собствените ни тела са чудесни примери за интегрирана, взаимосвързана, самоуправляваща се сложност. Всеки човек, с когото се срещаме, всяка организация, всяко животно, градина, дърво и гора е сложна система. Ние сме си изградили интуитивно, без анализ, често без думи, практическо разбиране за това как работят системите и как да работим с тях.
Съвременната теория на системите, свързана с компют­ри и уравнения, скрива факта, че се занимава с истини, които до някаква степен са познати на всеки. Затова често е възможно да се направи пряка връзка между жаргона на системите и традиционната мъдрост.

Тъй като в сложните системи обратната връзка е със закъснение, когато проблемът стане очевиден, решаването му става ненужно трудно.
Не отлагай днешната работа за утре.

Според принципа на конкурентното изключване ако подсилващата обратна връзка възнаграждава победителя в едно състезание със средства да печели други състезания, резултатът ще бъде изключването ако не на всички, на повечето конкуренти.
Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има (Марк 4:25).
или
Богатият става по-богат, а бедният става по-беден.

Една разнообразна система с много връзки и резерви е по-стабилна и по-малко уязвима от външно въздействие, отколкото еднородна система с малко разнообразие.
Не слагайте всичките си яйца в една кошница.

От Индустриалната революция насам западното общество се е облагодетелствало повече от науката, логиката и редукционизма, отколкото от интуицията и холистичния подход. Психологически и политически ние сме склонни да търсим причината за проблема „някъде там“, а не „някъде тук“. Почти невъзможно е да се въздържим от изкушението да обвиним някой друг или нещо друго, да прехвърлим отговорността извън себе си и да потърсим копчето за управление, хапчето, техническото средство, което ще отстрани проблема.
Сериозните проблеми се решават чрез съсредоточаване върху външните фактори – предотвратяване на епидемия от едра шарка, увеличаване на производството на продоволствие, бързо преместване на много хора и товари на големи разстояния. Тъй като обаче са вплетени в по-големи системи, някои от нашите „решения“ създават други проблеми. А някои проблеми, които имат най-дълбоки корени във вътрешната структура на сложните системи, създаващи истински безпорядък, изобщо не могат да бъдат отстранени.
Гладът, бедността, увреждането на околната среда, икономическата нестабилност, безработицата, хроничните болести, наркозависимостта и войната например продължават да съществуват, независимо от аналитичните способности и техническото майсторство, насочени към изкореняването им. Никой не създава нарочно тези проблеми, никой не желае те да съществуват, но въпреки това ги има. Това е така, защото те са присъщи на самата система проблеми – поражда ги нежелателно поведение на структурите на самата система. Те ще бъдат решени, само когато започнем да използваме интуицията си, престанем да търсим виновни, гледаме на системата като на източник на собствените й проблеми и намерим куража и мъдростта да я преструктурираме.
Това е очевидно. Дори пагубно. Един стар начин на мислене. Но има и нещо ново. Утешителното е, че решенията са в нашите ръце. Тревожното е, че ние трябва да вършим нещата или поне да гледаме на нещата и да мислим за нещата по различен начин.
Тази книга е за различния начин на възприемане и на мислене. Тя е за хора, които може да са предпазливи към думата „системи“ и към системния анализ, въпреки че несъзнателно използват системното мислене в живота си. Оставям обсъждането в книгата без технически подробности, защото искам да покажа, че може да се постигне успех в разбирането на системите, без да се използват математика или компютри.
Използвам в книгата диаграми и графики, защото е трудно да обсъждаме системите само с думи. Думите и изреченията по необходимост имат последователен и линеен характер, логическа последователност. В системите всичко се случва едновременно. Системите не са свързани еднопосочно, а в много измерения и многопосочно. За да ги обсъждаме правилно, е необходимо да използваме език, който има същия характер, както и обектът на дискусията.
Илюстрациите подхождат на този език повече от думите, защото може да се видят всички части на цялото наведнъж. Ще представям илюстрациите на системите постепенно, започвайки с най-простите. Мисля, че лесно ще разберете този графичен език.
Започвам с основното – дефиницията на системата и анализ на съставните й части (по редукционистки, нехолистичен начин). След това отново събирам частите, за да покажа как те взаимодействат, за да образуват системата – цикъла на обратната връзка.
След това ще ви запозная със „зоопарка на системите“ – колекция от най-разпространени и интересни видове системи. Ще видите как се държат някои от тях, защо и къде могат да бъдат открити. Ще ги разпознаете; те са около вас и дори във вас.
При някои от „животните“ в зоопарка – специално подбрани за целта – ще се върнем и ще поговорим за това как системите работят така добре и за причините, поради които те често ни изненадват и ни объркват. Ще говоря за това как всеки и всичко в една система може да действа отговорно и рационално и въпреки всичко всички тези добре обмислени действия да доведат до ужасен резултат. И защо толкова често нещата се случват много по-бързо или много по-бавно, отколкото предполагаме. И защо може да правите нещо, което винаги е било правилно, и да откриете за ваше най-голямо разочарование, че вашите действия вече не дават резултат. И защо една система може внезапно, без предупреждение, да премине към поведение, което преди това не сте очаквали.
Дискусията ще ни позволи да видим общите проблеми, с които се сблъсква общността на специалистите по системно мислене, работейки с корпорации и правителства, икономики и екосистеми, в областта на физиологията и психологията. Ще видим другото лице на трагедията на общата собственост, когато разглеждаме система за разпределение на водни ресурси сред общностите или на финансови ресурси сред училищата. Или ще идентифицираме „ерозиращи цели“, когато разглеждаме правилата на бизнеса и стимулите, които помагат или пречат на развитието на новите технологии. Ще видим „политическата съпротива“, когато проучваме властта за вземане на решения и природата на отношенията в семейството, в общността или в държавата. Ще станем свидетели на „пристрастяване“ – което може да бъде причинено от много повече фактори, а не само от кофеин, алкохол, никотин и наркотици.
Специалистите по системно мислене наричат тези общи структури, които създават характерно поведение, „архетипи“. Когато замислях тази книга, ги нарекох „системни капани“. След това добавих думите „и възможности“, защото тези архетипи, на които се дължат някои от най-непримиримите и потенциално опасни проблеми, могат да бъдат преобразувани – с малко познаване на системите, – така, че да доведат до много по-желателно поведение.
От разбирането на системността преминавам към това, което вие и аз можем да направим за преструктурирането на системите, в които живеем. Можем да се научим как да намираме ключовите точки за промяна.
В заключителната част представям най-важните поуки, които са извлечени от мъдростта на повечето системни мислители, които познавам. За тези, които искат да продължат с изучаването на системното мислене, Приложението дава възможност да навлязат по-дълбоко в предмета с речник, библиография по системно мислене, обобщен списък на системните принципи и уравнения за моделите, използвани в първата част.
Когато преди години нашата малка група се премести от Масачузетския технологичен инситут в Дартмутския колеж, един от дартмутските професори по инженерни науки дойде за малко на един от нашите семинари, а след това се появи в офисите ни. „Вие сте различни хора – каза той. – Задавате други въпроси. Виждате неща, които аз не виждам. Възприемате света по различен начин. Как? Защо?“
Надявам се да получите отговор в тази книга, особено от изводите. Не смятам, че системният начин на мислене е по-добър от редукционисткия начин на мислене. Те се допълват и се коригират. Може да гледате на някои неща през лещите на човешкото око, други неща през лещите на микроскопа, трети през лещите на телескопа, а на четвърти и пети – през лещите на системната теория. Всичко, видяно през всяка от тези лещи, е реално. Всеки начин на виждане позволява познанията ни за удивителния свят, в който живеем, да стават малко по-пълни.
Във време, в което животът ни е все по-объркан, по-населен, по-взаимосвързан, по-взаимозависим и по-бързо променящ се от когато и да било преди, колкото повече гледни точки имаме, толкова по-добре. Лещите на системното мислене ни позволяват да развием интуицията си за системите и
•да изострим способностите си да разбираме съставните части,
•да виждаме взаимовръзките,
•да задаваме въпроса „ами ако“ за възможното бъдещо поведение, и
•да подхождаме творчески и смело към промяната на системите.
Така ще можем да използваме интуицията си, за да променяме себе си и света.
Контакти
Каталог
Състоянието
на планетата
Начало