Ето как глобалното затопляне отваря път на стари вируси и бактерии.
Откъс от „Необитаемата земя" на Дейвид Уолас-Уелс, стр. 122-128.

Чумата на затоплянето

Скалите  са запис на историята на планетата, епохи, продължили милиони години, изглаждани от силите на геоложкото време с амплитуди само от сантиметри или дори по-малко. Ледът работи и като регистър на климата, но той също е замразена история, част от която може да бъде възстановена, когато се размръзне. Сега в арктическите ледове има сковани болести, които не са се разпространявали във въздуха милиони години1 - в някои случаи, откакто хората са могли да ги срещнат. Това означава, че нашата имунна система няма представа как да се бори с тях, когато тези праисторически болести излязат от леда. В лабораториите някои микроби вече са реанимирани: една 32 000-годишна „екстермофилна“ бактерия2 е съживена през 2005 г., една буболечка на 8000 години е върната към живот през 2007 г.,3 а руски учен си е инжектирал бактерия на 3,5 милиона години само за да види какво ще стане.4 (Оцелял е.) През 2018 г. учените съживиха нещо по-голямо - червей, който е бил замразен в постоянната замръзналост през последните 42 000 години.5
Арктика също съхранява ужасни болести от по-близки времена. В Аляска учените са открили останки от грипа от 1918 г.,6 който е заразил над 500 милиона души и е убил 50 милиона7 - около 3 процента от световното население8 и почти шест пъти повече, отколкото са загинали в световната война, за която пандемията е послужила като страховит завършек. Учените подозират, че едрата шарка9 и бубонната чума10 са сковани в сибирския лед, които са сред много други болести,11 превърнали се в човешка легенда - съкратена история на опустошителни болести, оставени като яйчена салата на арктическото слънце.
Много от тези замразени организми всъщност няма да оцелеят след размразяването; тези, които се връщат към живот, са били реанимирани обикновено при взискателни лабораторни условия. Но през 2016 г. едно момче почина,12 а двадесет други заразени от антракс, освободен, когато отстъпващата вечна замръзналост откри замръзнали трупове на елени, умрели от бактерията поне 75 години преди това; загинаха над две хиляди съвременни елена.
Това, което тревожи епидемиолозите повече от древните болести, са съвременните напасти, които са преместени, пренастроени и дори еволюирали при затоплянето. Първият ефект е географски. Преди ранния съвременен период човешката провинциалност е била предпазител срещу пандемиите - едно насекомо може да затрие цял град, или царство, или дори в краен случай да опустоши континент - но в повечето случаи то не може да стигне много по-далеч от жертвите си, което означава не много далече. Черната смърт убива 60 процента от европейците, но да помислим колко ужасяващо би могло да бъде, ако имаше наистина глобализиран свят.
Днес, дори при глобализацията и бързото взаимодействие между човешките популации, нашите екосистеми са предимно стабилни и тази функция е друго ограничение - знаем къде може да се разпространи дадено насекомо и знаем в каква среда не може. (Затова от някои преносители от приключенския туризъм се изискват дузина нови ваксини и профилактични лекарства, по същата причина нюйоркчани могат да пътуват до Лондон без да се притесняват.)
Но глобалното затопляне ще разруши тези екосистеми, което означава, че ще помогне на болестите да прескачат тези граници, както го е направил Кортес. Отпечатъкът на всяка болест, пренасяна от комари, понастоящем е ограничен, но тези граници изчезват бързо, тъй като тропиците се разширяват - сегашната скорост е 50 километра на десетилетие. В Бразилия в продължение на поколения жълтата треска оставаше в басейна на Амазонка, където процъфтяваха комарите Haemagogus и Sabethes,13 което правеше болестта грижа на хората, които живеят, работят или пътуват дълбоко в джунглата, но само за тях; през 2016 г. тя напусна Амазония, след като много комари бяха разнесени извън дъждовните гори; а към 2017 г. тя достигна близо до мегаполисите на страната, Сао Пауло и Рио де Жанейро - над 30 милиона души,14 много от които живеят в бордеи, бяха изправени пред болестта, която убива между 3 и 8 процента от заразените.15
Жълтата треска е само една от болестите, които ще бъдат пренасяни от комарите, които мигрират, завладявайки все повече и повече от затоплящия се свят - глобализация на пандемичната болест. Само маларията убива един милион души годишно,16 заразявайки много повече, но вие не се безпокоите много за нея, ако живеете в Мейн или във Франция. Но тъй като тропиците пълзят на север и комарите мигрират заедно с тях, може да се тревожите; в течение на следващия век все по-голяма част от световното население ще живее под сянката на болести като тези. Вие до преди няколко години не се безпокояхте много и от треската Зика.
Както се случва, Зика също може да бъде добър модел за втори тревожен ефект - мутация на болестта.17 Една от причините, поради която доскоро не бяхте чували за Зика, е, че тя беше задържана в Уганда и Югоизточна Азия; друга е, че тя доскоро не причиняваше вродени дефекти.18 Учените все още не са напълно сигурни какво се случва или какво са пропуснали дори сега, няколко години след като планетата изглежда обхваната от паника за микроцефалията: може би болестта се променя, когато стига до Америките, в резултат на генетична мутация или на адаптивна реакция към новата среда; или че Зика създава тези опустошителни пренатални ефекти само когато има и друга болест,19 вероятно не толкова разпространена в Африка; или че нещо в екологичната или имунологичната история на Уганда защитава майките и неродените им деца.
Но има неща, които знаем със сигурност за това как климатът влияе на някои болести. Маларията например процъфтява в по-топли региони, което е една причина Световната банка да прецени, че към 2030 г. 3,6 милиарда души ще бъдат засегнати от нея20 - 100 милиона като пряк резултат от климатичните промени.

* * *
Прогнози като тези зависят не само от климатичните модели, а и от сложното разбиране на организма в играта. Или по-скоро на организмите. Предаването на маларията включва както болестта, така и комара; Лаймската болест включва както болестта, така и кърлежа - което е друго епидемиологично застрашаващо същество, чиято природа е бързо да се разпространява благодарение на глобалното затопляне. Както е документирала Мери Бет Пфайфър, случаите на Лаймска болест са се увеличили в Япония, Турция и Южна Корея,21 където до 2010 г. болестта буквално не съществуваше - нула случаи - а сега влиза в телата на повече от стотици корейци годишно. В Нидерландия сега 54 процента от земята е заразена; в Европа като цяло случаите на Лайм сега са три пъти повече от стандартното равнище. В САЩ има вероятно около 300 000 нови инфекции годишно22 - и тъй като много от тези, които се лекуват от Лайм, продължават да проявяват симптоми година след лечението, броят им може да нарасне. Като цяло в САЩ броят на случаите на заболяване от комари, кърлежи и мухи се е утроил само за последните 30 години,23 като дузина окръзи в страната се срещат с кърлежи за първи път.24 Но влиянието на епидемията може да бъде наблюдавано може би по-ясно сред животни: в началото на века. в Минесота зимните кърлежи спомогнаха за спадането на популацията от лосове с 58 процента за едно десетилетие,25 а някои еколози смятат, че видът може изцяло да бъде премахнат още към 2020 година. В Нова Англия са установени мъртви лосове, погълнали до 90 000 кърлежа,26 които често убиват животните не чрез Лаймска болест, а просто чрез анемия, тъй като тези кърлежи смучат кръв от лосовете. Оцелелите далеч не са здрави, много от тях се чешат непрекъснато, напълно са премахнали космите си, останала им е призрачно сива кожа, която им е спечелила прозвището „лосове призраци“.
Лаймът е все още относително млада болест и все още не разбираме всичко толкова добре: приписваме й много загадъчен и непоследователен набор от симптоми, от болки в ставите до загуба на паметта и лицева парализа, почти универсално обяснение на неразположенията, които не можем да определим точно при пациенти, за които знаем, че са били ухапани от насекомо, пренасящо заразата. Ние обаче познаваме кърлежите, както със сигурност познаваме маларията - не са много паразитите, които познаваме толкова добре. Но има много, много милиони, които познаваме по-малко, което означава, че нашето усещане за това как промените на климата ще ги пренасочат и премоделират са обвити в мрачно невежество. А освен това съществуват болести, с които изменението на климата ще ни сблъска за първи път - изцяло нова вселена от болести, за които хората никога преди не са знаели и затова не са се безпокояли за тях.
„Нова вселена“ не е преувеличение. Учените предполагат, че планетата може да приютява над един милион още неоткрити вируси.27 Бактериите са дори още по-сложни и вероятно затова знаем за тях още по-малко.
Може би най-страшни са тези, които живеят вътре в нас, засега миролюбиво. Над 99 процента28 от бактериите в човешкото тяло понастоящем са непознати на науката, което означава, че живеем в почти пълно невежество за ефектите, които климатичните промени могат да окажат върху микроорганизмите в нас, например в червата ни - на колко от бактериите съвременните хора са разчитали, като на невидими фабрични работници, всичко - от храносмилането до управлението на нашата тревожност, може да бъде променено, намалено или изцяло премахнато от само няколко градуса допълнителна топлина.
Разбира се, в преобладаващото мнозинство от случаите вирусите и бактериите, които живеят в човешкото тяло, не са заплаха за хората - засега. Вероятно разлика от градус или два в глобалните температури няма да промени драстично поведението на повечето от тях - вероятно огромното мнозинство, дори преобладаващото мнозинство. Но да разгледаме случая със сайгата29 - чаровната антилопа, подобна на джудже, която живее в Централна Азия. През май 2015 г. близо две трети от световната популация на сайгата30 загина в рамките на няколко дни - всяка една сайга в район с големината на Флорида, земята внезапно беше осеяна със стотици хиляди трупове на сайги, без нито една оцеляла. Събитие като това се нарича „мегасмърт“, беше толкова поразително, като на кино, че породи веднага цял куп от конспиративни теории: извънземни, радиация, изхвърлено ракетно гориво. Но учените не откриха никакви токсини, претърсвайки полето на смъртта - в самите животни, в почвата, в местните растения. Виновникът се оказа проста бактерия, Pasteurella multocida, която е живяла в сливиците на сайгата от много поколения. Изведнъж тя се разпространява, преминава в кръвообращението, а от там в черния дроб на животното, бъбреците и далака. Защо? „Местата, където сайгата умира през 2015 г., са били крайно топли и влажни - пише Ед Янг в „Атлантик“. - Всъщност равнищата на влажността в района са били по-високи от всякога, като рекордите започват през 1948 година. Същите модели са съществували при две предишни по-малки измирания през 1981 и 1988 година. Когато температурите стават наистина високи, а въздухът влажен, сайгата умира. Климатът е спусъкът, Pasteurella е куршумът“.
Това не означава, че не разбираме как точно влажността превръща Pasteurella в оръжие или колко други бактерии живеят в бозайници като нас - идентифицирали сме 1 процент, а може би по-тревожното е, че 99-те процента, които притежаваме без никакво знание или разбиране, могат по подобен начин да бъдат задействани от климата - приятелски, симбиотични микроби, с които в някои случаи сме живели милиони години, могат изведнъж да се превърнат в зарази, които вече са вътре в нас. Това остава загадка. Но невежеството не е утеха. Вероятно климатичните промени ще ни запознаят с някои от тях.

Бележки:
1 Jasmin Fox-Skelly, „There Are Diseases Hidden in Ice, and They Are Waking Up,“ BBC, May 4, 2017, www.bbc.com/earth/story/20170504-there-are-diseases-hidden-in-ice-and-they-are-waking-up.
2 „NASA Finds Life at ‘Extremes,’ “ NASA, February 24, 2005, www.nasa.gov/vision/earth/livingthings/extremophile1.html.
3 Kay D. Bidle et al., „Fossil Genes and Microbes in the Oldest Ice on Earth,“ Proceedings of the National Academies of Science 104, no. 33 (August 2007): pp. 13455-60, https://doi.org/10.1073/pnas.0702196104.
4 Jordan Pearson, „Meet the Scientist Who Injected Himself with 3.5 Million-Year-Old Bacteria,“ Motherboard, December 9, 2015, https://motherboard.vice.com/en_us/article/yp3gg7/meet-the-scientist-who-injected-himself-with-35-million-year-old-bacteria.
5 Mike McRae, „A Tiny Worm Frozen in Siberian Permafrost for 42,000 Years Was Just Brought Back to Life,“ Science Alert, July 27, 2018, www.sciencealert.com/40-000-year-old-nematodes-revived-siberian-permafrost.
6 Jeffery K. Taubenberger et al., „Discovery and Characterization of the 1918 Pandemic Influenza Virus in Historical Context,“ Antiviral Therapy 12 (2007): pp. 581-91.
7 Centers for Disease Control and Prevention, „Remembering the 1918 Influenza Pandemic,“ www.cdc.gov/features/1918-flu-pandemic/index.html; Jeffery K. Taubenberger and David Morens, „1918 Influenza: The Mother of All Pandemics,“ Emerging Infectious Diseases 12, no.1 (January 2006): pp. 15-22, https://dx.doi.org/10.3201/eid1201.050979.
8 U.S. Census Bureau, „Historical Estimates of World Population,“ www.census.gov/data/tables/time-series/demo/international-programs/historical-est-worldpop.html.
9 „Experts Warn of Threat of Born-Again Smallpox from Old Siberian Graveyards,“ The Siberian Times, August 12, 2016, https://siberiantimes.com/science/opinion/features/f0249-experts-warn-of-threat-of-born-again-smallpox-from-old-siberian-graveyards.
10 Fox-Skelly, „There Are Diseases Hidden in Ice.“
11 Robinson Meyer, „The Zombie Diseases of Climate Change,“ The Atlantic, November 6, 2017.
12 Michaeleen Doucleff, „Anthrax Outbreak in Russia Thought to Be Result of Thawing Permafrost,“ NPR, August 3, 2016, www.npr.org/sections/gotsandsoda/2016/08/03/488400947/anthrax-outbreak-in-russia-thought-to-be-result-of-thawing-permafrost.
13 World Health Organization, „Yellow Fever-Brazil,“ March 9, 2018, www.who.int/csr/don/09-march-2018-yellow-fever-brazil.
14 Ibid.
15 Shasta Darlington and Donald G. McNeil Jr., „Yellow Fever Circles Brazil’s Huge Cities,“ The New York Times, March 8, 2018.
16 World Health Organization, „Number of Malaria Deaths,“ www.who.int/gho/malaria/epidemic/deaths. Вж. също Centers for Disease Control and Prevention, „Epidemiology,“ www.cdc.gov/dengue/epidemiology/index.html.
17 „Zika Microcephaly Linked to Single Mutation,“ Nature, October 3, 2017, www.nature.com/articles/d41586-017-04093-x.
18 Ling Yuan et al., „A Single Mutation in the prM Protein of Zika Virus Contributes to Fetal Microcephaly,“ Science 358, no. 6365 (November 2017): pp. 933-36, https://doi.org/10.1126/science.aam7120.
19 Declan Butler, „Brazil Asks Whether Zika Acts Alone to Cause Birth Defects,“ Nature, July 25, 2016, www.nature.com/news/brazil-asks-whether-zika-acts-alone-to-cause-birth-defects-1.20309.
20 World Bank Group’s Climate Change and Development Series, „Shock Waves: Managing the Impacts of Climate Change on Poverty“ (Washington, D.C., 2016), p. 119, https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986 /22787/ 9781464806735.pdf.
21 Mary Beth Pfeiffer, Lyme: The First Epidemic of Climate Change (Washington, D.C.: Island Press, 2018), pp. 3-13.
22 Centers for Disease Control and Prevention, „Lyme and Other Tickborne Diseases,“ www.cdc.gov/media/dpk/diseases-and-conditions/lyme-disease/index.html.
23 Centers for Disease Control and Prevention, „Illnesses from Mosquito, Tick, and Flea Bites Increasing in the U.S.,“ May 1, 2018, www.cdc.gov/media/releases/2018/p0501-vs-vector-borne.html.
24 Avichai Scher and Lauren Dunn, „‘Citizen Scientists’ Take On Growing Threat of Tick-Borne Diseases,“ NBC News, July 12, 2018, www.nbcnews.com/health/health-news/citizen-scientists-take-growing-threat-tick-borne-diseases-n890996.
25 Center for Biological Diversity, „Saving the Midwestern Moose,“ www.biologicaldiversity.org/species/mammals/midwestern_moose/index.html.
26 Katie Burton, „Climate-Change Triggered Ticks Causing Rise in ‘Ghost Moose,’“ Geographical, November 27, 2018, http://geographical.co.uk/nature/wildlife/item/3008-ghost-moose.
27 Dennis Carroll et al., „The Global Virome Project,“ Science 359, no. 6378 (February 2018): pp. 872-74, https://doi.org/10.1126/science.aap7463.
28 Nathan Collins, „Stanford Study Indicates That More than 99 Percent of the Microbes Inside Us Are Unknown to Science,“ Stanford News, August 22, 2017, https://news.stanford.edu/2017/08/22/nearly-microbes-inside-us-unknown-science.
29 Ed Yong, „Why Did Two-Thirds of These Weird Antelope Suddenly Drop Dead?“ The Atlantic, January 17, 2018.
30 Richard A. Kock et al., „Saigas on the Brink: Multidisciplinary Analysis of the Factors Influencing Mass Mortality Events,“ Science Advances 4, no. 1 (January 2018), https://doi.org/10.1126/sciadv.aao2314.