Състоянието на планетата 2010

Основно послание

Културата на потребление се нуждае от преразглеждане, за да се предотврати екологичният колапс, смята Институтът „Уърлдуоч“

Без културна промяна в международен мащаб, която поставя устойчивостта над потребителството, никакви усилия на правителствата за технологичен напредък няма да бъдат достатъчни за спасяване на човечеството от неприемливи опасни екологични и климатични рискове, заключава Институтът „Уърлдуоч“ в най-новото издание на основния си годишен доклад „Състоянието на планетата 2010“. Книгата, чието подзаглавие е „Преобразяване на културата: От потребителство към устойчивост“, определя „потребителството“ като културна ориентация, която кара хората да намират смисъл, задоволство и одобрение главно чрез това, което потребяват.
„През последните няколко години сме свидетели на обнадеждаващи усилия за справяне със световната климатична криза - казва Ерик Асадуриан, ръководител на проекта. - Но политическите и технологичните промени не могат да продължат, ако в същото време в центъра на културата остава потребителството. За да процъфтяват в бъдещето, човешките общества ще трябва да променят културите си, така че устойчивостта да стане норма, а прекомерното потребление да се превърне в табу“.

През 2006 г. хората са потребили стоки и услуги, възлизащи на 30,5 трилиона долара - с 28 процента повече от преди само 10 години. Това нарастване на потребителството има за резултат решително увеличаване на извличането на ресурси. Всеки ден светът изкопава материали, еквивалентни на обема на 112 сгради като „Емпайър стейт билдинг“, като средният американец потребява дневно 88 килограма вещи - повече от собственото му тегло. Ако целият свят живее по този начин, земята може да поддържа само 1,4 милиарда души, или само една пета от сегашното население - се отбелязва в доклада.

„Културните модели са основна причина за безпрецедентното сливане на екологичните и социалните проблеми, като например измененията на климата, епидемичното затлъстяване и големия упадък на биоразнообразието, загубата на селскостопански земи и създаването на опасни отпадъци“ - казва Асадуриан.

Докладът, изготвен от 60 автори, представя стратегии за преориентиране на културите, които се простират от „редактиране на избора“ до използване на силата на религиозните групи и ритуалите за възприемането на ценностите на устойчивостта.

Докладът прави преглед на институциите, които формират културните системи. Водеща роля за насочването на културите към потребителството играе бизнесът, който е създал такива ресурсоемки продукти като бутилирана вода, бързи храни, автомобили, хартиени стоки за еднократна употреба и дори играчки, които изглеждат все по-„естествени“.

Правителствата също насърчават потребителството, като го поставят в центъра на политиките си, често го превръщат в синоним на националното благосъстояние и създаването на работни места. Със засилването на световната икономическа рецесия през 2009 г. богатите държави вкараха в националните икономики 2,8 трилиона долара нови правителствени стимули, съвсем малка част от които са свързани със „зелени“ инициативи.

Днес е необходима международна промяна и тя вече пуска корени благодарение на културни пионери в целия свят, които започват да използват шест институции, формиращи културата - образованието, бизнеса, медиите, правителствата, традициите и социалните движения, - за да преориентират културите към устойчивост.

В 26 материала и 23 кратки карета докладът дава подробности за редица новаторски усилия за използването на тези важни институции - от промяна на културата на бизнеса и социални инициативи до социален маркетинг, промяна на нормите за семейно планиране, използване на влиянието на началните училища, университетите и дори менюто в училищните столове.

„Тъй като светът се бори да се възстанови от най-сериозната глобална икономическа криза след Великата депресия, ние имаме безпрецедентна възможност да се отдръпнем от потребителството - казва президентът на „Уърлдуоч“ Кристофър Флавин. - В крайна сметка човешкият инстинкт за оцеляване трябва да надделее над стремежа да се консумира на всяка цена“.

Съдържание

Предговор
Мухамад Юнус, основател на „Грамийн банк“ и лауреат
на Нобелова награда за мир за 2006 г.

Възход и падение на потребителските култури
- Неустойчивостта на сегашните модели на потребление
- Потребителството отвъд културите
- Институционални корени на потребителството
- Създаване на култура на устойчивостта

СТАРИ И НОВИ ТРАДИЦИИ
- Ангажиране на религиите за промяна на светогледа
- Ритуал и табу като екологични пазители
- Екологично устойчиво отглеждане на деца
- Възрастните: културен ресурс в подкрепа
   на устойчивото развитие
- От селско стопанство към пермакултура

НОВА ЗАДАЧА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО: УСТОЙЧИВОСТ
- Ранното образование на децата за преобразяване
   на културата към устойчивост
- Комерсиализмът в живота на децата
- Какво представлява висшето образование сега?

БИЗНЕС И ИКОНОМИКА: УПРАВЛЕНСКИ ПРИОРИТЕТИ
- Приспособяване на институциите към живот
   в един пълен свят
- Устойчиво работно време за всички
- Промяна на бизнес културата отвътре
- Социалното предприемачество: новаторство за устойчивост
- Преместване на бизнеса

РОЛЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА В ПЛАНИРАНЕТО
- Редактиране на неустойчивото поведение
- Разширяване на разбирането за сигурност
- Да изградим градовете на бъдещето
- Преоткриване на здравеопазването: от Панацея до Хигия
- Законодателство за Земята: от колонизация към участие

МЕДИИТЕ: ИЗЛЪЧВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ
- От продажба на сапун до продажба на устойчивост:
   социален маркетинг
- Медийна грамотност, гражданска позиция и устойчивост
- Музиката: да използваме образованието и развлечението,
   за да мотивираме промяната

СИЛАТА НА СОЦИАЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ
- Намаляването на работното време като път
   към устойчивост
- Да накараме хората да разберат, че по-малко е повече
- Екоселищата и преобразяването на ценностите